Пръснах шепа бисери в нощта.

Мигом грейна черната й грива.

Гледах я, придържайки свещта -

беше тъй сияйна и красива.

С медальон врата й украсих -

кръгъл диск с металносив отблясък.

Уличните лампи угасих

и потънах в тишина от пясък.

Както свита в ъгъла стоях,

скрита под небесните колони,

падна малък бисер и видях,

че надолу с писък се отрони.

Мислено \наум\ си пожелах

само да остане още жива,

за да виждам още звезден прах

и да бъда истински щастлива.