изгасващата свещ по тъгата на лицето изсъхналия вятър галещ жарката пустиня искрицата отчаяна надежда във мрака на сърцето и въжето радост докато потъваш в тиня
живата гора в дупката в стената прилива на радост докато се катериш същата болка... умора... самотата същата празнота когато и там намериш
същатата мисъл, молитва и цел същата сила, която те кара да ставаш и същата разлика между глупав и смел зад егото си с която смело заставаш
и прилива коварен на слепи надежди и молбите всичко да се оправи със време което те кара да погледнеш гневно под вежди и накрая да забиеш нокти във всичкото бреме
и стъпките черни зад тебе по пътя безконечен и хоризонта, там дето всичко се събира и щастие, радост... и тоз вихър вечен и палачът търпеливо подострящ свойта секира
катастрофалния тръс при първа целувка когато всичко добро отвътре се слива и въдицата, на която си вечната плувка и на дъното чакаща истината сива
таз дарба от мрака със сила безкрайна превръщаща светлината във ужас и нощи във ден затвора на най-съкровенните тайни аз съм във теб, а ти дишаш само във мен
и най точно от всичко съм нещото което те кара да тичаш напред със щика към фронта това съм... слугувай на всеки мой отбит ритъм - на сърцето макар... да съм само прашинка в хоризонта
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------