До и от тук нататък

До и от тук нататък

След като остана сам, почуства една невероятна тишина - която хем го радваше, но хем и го подтискаше. Запали цигара започна да изпуска дима ритмично. Нахлуваха мисли, спомени опитваше се да разпознае себе си сред всичко това. Знаеше че всичко това не е случайно, то е трябвало да се случи, за да разбере колко много неща на този свят не са това което трябва да са. Загледа се през прозореца, наблюдаваше всичко толкова удивително - сякаш му бе за първи път. Въпрос си зададе вътре ами сега? До и от тук нататък какво? Нима всичко се преобръща просто ей така само за миг, само за секунди? Дима прикриваше лицето му, на което се изписваха гримаси от всички неща които си припомняше. Редуваха се усмивка после тъгата придаваше сложноста на ежедневието. Гледаше навън не знаеше да се радва ли или да е тъжен. Пазела които толкова време се бе опитвал да сглоби се рушеше невероятно бързо. Погледна отново навън и забеляза силуета по улицата. В първият момент не разпозна дали е на жена или на мъж, но като наближи, видя че е на жена. Стъпваше елегантно с отмерени движения. И тогава усети как нещо вътре се надигна в него. Да за този миг, за тази секунда бе си задавал въпроса. Как всичко се преобръща невероятно бързо. Познаваше до болка всички които живеха на около - това бе новост за него не бе я виждал до сега. Отвори прозореца, усети невероятният мирис на разцъфналите дървета. Мозъка бе привключил нa пълни обороти. Тишината която бе до преди малко вече се бе разпръснала някъде в пространството. Да, имено този миг, тази секунда на която вече се наслаждаваше, го караха да живеее. Силуета наближаваше и ставаше все по-ярък, по-видим. Пипнешком търсеше кутията с цигарите за да запали нова, макар че предишната не бе догоряла, напипа ги извади една и я запали с другата. Пред погледа му бе тази светлинка червена, която в един миг загасваше, знаеше че всичко на този свят е точно така загасва и за това бързаше да не загасне тази светлинка. Мисълта, погледа се беше насочил към силуетаь който бе вече толкова близо до него. Жената приближаваше и тогава усети това, което не бе усещал от толкова дълго време. Усети топлината по връхчетат на пръстите си нахлуваше на приливи по цялото му тяло.Кога бе привършила цигарата, не усети. Покажа се през прозорецаь потърси силуета, но го нямаше навън яха само цъфналите дървета, нейният мирис, гальовните лъчи на слънцето и тогава разбра - нима това бе въображение...  Да, наистина бе, но се наслади на него със цялото си същество и отново въпроса - До и от тук нататък?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf