Очакване

Седя и чакам да отвориш вратата.

Да влезеш, до мен да седнеш.

Да ме погледнеш. Да отворя очи.

Да видя звездите в тях, искрите, мечтите.

Да ме целунеши, да ме прегърнеш и двамата с теб да помълчим.

Защото животът е миг в небесата, свобода в сърцата.

Стремеж в нощта, надежда една.

За любов, красота, нежност и малко тъга.

Защо ли те чакам незная?

Защо се надявам аз на тази омая?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf