|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Небето е синьо,тревата зелена
Живота е к****, която не знаеш колко дълго ще можеш да ч****. Непостоянни, лутащи се същества. Днес е тук, при теб, гали косите ти, целува очите ти. Утре я няма и никога повече няма да я видиш. Защото небето е синьо и тревата зелена. Живота – глътка надежда, взета назаем. Вървя към безбрежното. Търся сребърната раковина, скрила две топли, влажни устни. Ровя в пясъка на миналите дни и късам снимка след снимка. Отново тръгвам, мечтая, залитам, пропадам, политам… Соленият пясък разяжда пръстите ми. Открих една стара консервена кутия и я предадох за старо желязо. С парите си купих въже и… вързах Живота за глезена. Току виж – решил да ми избяга. Нищо, че к*****е са непостоянни. Какво пък – нали небето е все още синьо и тревата зелена.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: PAVLIN_BANKOV
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 13.03.2008 г.
прочитания: 122
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158322
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 99
|
|
|
|
|
|
|
|
|