ТИШИНАТА

Тишината около мен - загадъчно мълчи.
Наблюдава ме и нощ , и ден,
с черни влюбени очи.

Тишината с твойто име съм нарекъл
и на нея във вярност съм се врекъл .
Мислите ми се нижат - върволица,
всяка е мънисто от дълга броеница.

Тишината в стаята ми се е настанила,
в картините по стената се е скрила.
Тя безкрай на приятелството ни държи
и около мен, неизменно кръжи.

Тишината нежно, в съня ми се усмихва
и тихичко до мене стихва...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-13 г.
прочитания: 156
точки: 61 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42748
   Съобщения: 179825
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59650
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484