По сенките накацаха усмивки

По сенките накацаха усмивки,

залисаха се в шура препирня,

те, „дяволите", нямат спирки,

по жицата се гонят и трептят.

Луната нежно ги посипва

с сребро от бледа светлина,

а те сиящи политат,

не сещайки за никаква беда.

В простора се разнася аромата

на щастие и доброта...

красиво е, дори не питат

дали ще продължи това.

Със вятъра се надпреварват,

разпръскват сивата мъгла,

звездите тайно заговарват -

да не ревнува бледата Луна.

В очите им горят светулки,

погалват нощната тъма,

и палаво, на пресекулки,

я поздравяват със

„Добре дошла"!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf