жив съм но от пустота немея със гнева човешки се опитвам някак безутешно да живея
с бистър порив се обръщам към южняка да ме брули искам с капки топли все по-яко но с ненавист безпричинна с ураганна сила дива скъсва порива ми буря бушуващо несговорчива
леден мраз излъчват мъст и завист зле прикрити ескалират до омраза с подлост гавреща пропити
недъгавост душевна о прости ми ще се надсмея над прозрачността ти нищо че е само зла безпочвеност на безсърдечната ти инвалидност
жив съм искам да успея и не ме е страх да плача нито да се смея -------------------------------------------------------------------------------------------------------------