Милост/иня/

         Старицата, подобна на перце,

       със поглед в избеляло-синьо,

       проси.

       Прилича на стеснително врабче -

       със чехли на краченца тънки, боси,

       като от студ в жилетката се свива.

       В ръцете свои стари вечно носи

       монета новичка от двадесет стотинки,

       която, ясно, няма да ù стигне,

       но пък просията не е така горчива.

       С гримаса на молба и извинение

       тя моли за изсъхнало парче

       от нещо сладко, вчерашно останало.

       Не влиза вътре - пред витрината застанала

       с мечтателно-унесен, кротък лик,

       като след дълъг път на поклонение.

       Сладкарницата детството ù значи,

       а торта - незабравен хубав миг.

       Под старческите сбръчкани клепачи

       очите ù са изсушени незабравки -

       те вече нямат сълзи и не плачат.

       А да се смеят? Да се смеят могат,

       но трябва някой да ù подаде усмивка.

       Когато тя отново моли пак

       за малко непродаден козунак,

       тя търси нещо друго - не храна,

       подадена с погнуса настрана,

       с през зъби промълвено: " Ето, на!".

       Тя търси нещо сладко от живота -

       една филийка от човещина.

       Едно бездомно куче се смилява

       и щедро ласка кучешка дарява -

       върти опашка, близва я с език.

       Старицата разчупва козунака

       и с думи мили късче му подава.

       Дали и утре тука пак ще чака

       като безмълвен, ах, безмълвен вик?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf