витрини

Отвсякъде блестят -
протезите на мозъци.
Опитват да постигнат съвършенство.
Дори в съдбите ни -
свещи, посети в облаци.
Или издъхващата зима
в нас поселена...
из сутерените на времето.
Отвсякъде блестят.
Засищат слепотата ни. Измиват
синьото в очите на повярвали.
До вечност лъскат дните ни
витрините.
Или до вечност -
сенките от тях...

В безкрайности от самота
поетите
висят обесени.
На себе си.
Под ръкоплясканията - тълпа,
облечена
в човешка есен.
А някъде,
в браздите
след дъга,
оставена от ралото на Слепия,
замислено върви
Дега -
все същите загадъчни
Сирени...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf