Н о в о н а ч а л о

Толкова съм млада, а съм се затворила в себе си

и отблъсквам всеки, който се доближи до мен.

Сякаш ми е все едно дали ще живея,

щом с теб нямам шанс отново да бъда.

Толкова силни са чувствата ми

и това, че те няма бавно ме погубва.

Но е време нова страница да отворя

и да се опитам отново да бъда щастлива,

да се усмихна и да се радвам, че съм жива.

Трябва да благодаря на друг обаче,

че ме накара да разбера,

напред, че трябва да продължа

и да не се опасявам, че за сетен път ще бъда наранена,

защото сега съм станала много по-силна

и не бих направила пак същата грешка

да се отдам така на някой, да дам и сърцето си

и после да си го събирам, защото ще е счупено.

Май дойде краят на страданията ми,

защото този друг вникна в душата ми

и да ме предаде дори не би посмял,

защото такава рядкост съм била сред всичките жени.

Съжалявам само, че ти това в мен не оцени,

не оцени, че бях цялата само твоя

и това да те сменя, дори не бях си и помисляла.

Но колкото и да се опитвам с друг да изгарям от щастие,

знам, че само ти ще си останеш в сърцето ми и

да те обичам едва ли ще спра някога.

Но не ме кори, че искам да намаля болката,

която ти самият ми причини,

като започна едно ново начало.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf