По „Клетката... (Сляпа любов)" на tarapo
Провокирано от един прекрасен стих - благодаря за вдъхновението, приятелю! „Зверът" във клетката притихнал, сънува лястовици бели... Трошиците не му достигат, а мислите са онемели... Събужда се. Кристали топли изпълват бледите му шепи
и сякаш чува нейде вопли... Гласът познат... какво нашепва?... Стихия странна го понесе отново в този късен час. И сякаш никога не спеше, говореше си сам, на глас... А тя... във здрача бе стаена, макар на мили разстояния
и със ръката си вълшебна погалваше го със мълчание... И клетката искреше в мрака като от злАто изкована, а някъде, далече в злака, стоеше тя, в сълзи обляна...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-11
прочитания: 118
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
