Жарко ще остана...

Вечерта вдишва орхидейна самота,
нежно разлистена в поглед на поет,
обличаш дъха в целувка от сълза
и отразяваш слетия ни силует...
Улици се прегръщат под дъжда,
възхитено надничат прозорци
и пламват в свенлива красота,
коли, шеметни чародейци,
пръскат вятър с късчета луна,
тишината ухае на съблазън,
гласа ти страстно взривява смеха,
очите потъват в боязън,
хищни, пламтящи цветове
и слепи тичаме, душа във душа...
Поезията е покана
жарко да прелъстяваш,
небето разлива мигове...
жадна съм  и пияна,
и пак ме потопяваш,
и пишеш, за да остана...
Любовта ражда две тела,
болката сънува чудеса...
ще остана,
ще остана
и след смъртта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf