ОСЪДЕНА СЪМ!

Обрече ме Съдбата все в сърцето да те нося.
Душата ми силно да крещи, безгласно.
Болката в мен ме кара за любов да прося.
Кръвта изтича, към смъртта ме носи бясно.
Сърцето възнаградено е с проклятие,
никой друг в покоите си да не приема.
Очите като единствено възприятие,
от твоят лик - дъхът ми да отнемат.
Животът, чувствата ми не щади
заклети все по-силно да горят
Осъдена съм! В извор ме вгради,
да плача, със сълзите си земята да поя...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: datska
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-24
прочитания: 246
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208405
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73695
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960