А някой... (2)

Една усмивка бавно се изгуби,

търкулка се със една сълза.

А тръпчинката на лицето се зачуди,

това ли слага край на любовта?

Едни очи тихо проридаха,

а тъмното сля се със дъжда.

Две сърца за миг поспряха

и отделиха се изцяло от града.

Една мечта с реалност се сбогува,

а някъде видяха падаща звезда.

И душата самотно, тихо си тъгува,

а сълзите оставят след себе си следа.

Едни ръце тъжно се преплитат,

а в тях една съдба гори,

че всъщност много силно се обичат,

а не виждат бляcъка в своите очи.

Една любов някъде изгрява

под магическия прах на пролетта.

А песен някой някъде запява

и преражда себе си в любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf