Виждам как се напълват очите ти бавно с капчици дъжд. От лицето усмивката тръгва си, ей така - изведнъж. И се лута във стаята, иска да отлети, а дъждът не престава да вали...
Буренясали мисли за минало избуяват във теб с бавни глътки отпиваш от виното - само то е пред теб... Ти сама си във стаята,той при другата спи, а дъждът не престава да вали.
Пак ще бъдеш обичана, ще обичаш и ти ще помръкват очите ти само, щом вали...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------