***

Денят е крив пирон.
Да се обичаме, защото
времето преяжда
със телата ни
и ти,
всезнайко,
къде ухо ще търсиш -
да го пълниш със въпроси.
Нищото си има друго име
и устата ти със него ще затвори.
Цитиращият бога
онемява
пред немия невежа неподвижен.
Хилядократно мравката залита
докато извърви една от твойте крачки.
И само звук от много болка
смислен шум е
във вселената.
Гордостта си разпъни
подобно шатър
и там се скрий от светлината.

Денят е крив пирон
забит във времето,
на който можеш
да си окачиш съдбата.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kokokamila
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-11
прочитания: 160
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43707
   Съобщения: 186904
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61903
   SMS-и: 778
   Снимки: 4572