Бе тъмна и спокойна нощ,
мастилено синя, чак черна...
Снегът - космическа мощ,
падаше от небето - светиня безмерна...
О, нощ магична,
ти ме привличаш!
Със сила невидима,
но магнетична ти ме обичаш.
След полунощ
с теб настъпи промяна:
сякаш черното някой ти взе
и само бялото в теб остана...
В ранни зори
в розово бялото засия.
Сякаш хоризонтът взе да гори,
а в душата ми славей запя...