Налей ми от тъгата си.
Ще пия.
И нищо, че горчи.
През спомен блед
ще мина,
като в призрачна магия,
без нищо да ме спре.
Един куплет
от някога тъй дългата поема
на нежна обич
и на смъртен грях
по смачкан лист кърви.
Как да го взема?!
В ръцете ми
ще се превърне в прах
и ще крещят от него думи
вече чужди
на ехото безлични гласове
с насмешка и погнуса.
Тъй ненужни
са птиците
в помръкнало небе.
На стъпалата хладни
в каменната къща
ще седна и ще пия -
пак. И пак...
А ти върви.
Недей! Не се обръщай.
В душата ми
отдавна падна мрак.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-03-11
прочитания: 132
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976