Виж ме

Виж ме, когато съм бяла и приказна, когато съм аз като онази момина сълза.

Виж ме когато съм синя, като бистра, прииждаща свежа вода.

Виж ме когато червена съм, като жар нажежена, огнена, лумнала в пламъци, насред пустощта.

Виж ме, когато съм черна и мрачна като тъга.

Виж ме такава, променяща се.

Виж ме, аз съм палитра, оцветяваща сивия ден.

Виж ме такава - различна. Виж ме, аз съм самата тъга.

Аз съм свенливият поглед на младо момиче, откриващо света.

Аз съм нощта, настъпваща след деня.

Аз съм усмивката нежна, добра. Аз съм смехът, който блика от розовите уста... и плачът, и сълзите... невинността и греха.

Аз съм копнежът и болката, и страха, страстта полудяла във вените, аз съм всичко това.

Виж ме, когато изгревът бавно изплува там, над твоя балкан, когато лъчът те погали, виж ме и знай, че аз съм това.

Когато вятър усетиш край себе си, знай, аз се нося със него, аз докосвам твойто лице и уста ...

Когато дъжд руйне изпод небето и когато всеки се крие от дъжда, ти недей, знай аз съм дъжда, остани и виж ме, нека докосвам твойта снага.

Когато буря сърдита завихри се, знай аз съм това. Нека страхливите скрият се, ти недей, знай аз съм това...

Виж, разпознавай ме, аз съм във всичко, което до теб се докосва. Виж, усети, погали ме...

Нека тогава и аз усетя това, тогава ще знам - разпознал си ме и ще знаеш - аз съм всичко това.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf