ПРЕЖИВЯНО

Счупени кръстове по пътя ми,

мълчаливи усмивки във мрака,

изгреви погребани в душата ми,

времето изтича... не чака.

Прелистени сълзи избистрени

от очи онемели създадени,

черни мисли преплетени,

от самовлюбеност очертавани.

Бели чувства, насищащи

тялото из основи,

разпиляни, премазани кръстове,

нима за това сме готови?

Сенки тичащи властно,

наказали някой в тъмата

на несъзнатото щастие,

пречупвайки скрили вината.

Накъсани ритми немеят,

заспиват когато пропадам

и тайно жестоко копнеят,

душата стаена да притежават.

И болката сякаш изригва,

от смут е мъртво погребана,

кръст натежал е от пошлости,

така във прокоба живея.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf