Валяха дълго в душата снегове. Студено бе от ледените ветрове... Но ти дойде, като желана пролет и възроди сърцето в нежен полет.
Постави в него обич зрънце, огря го с топлото си слънце. Научи го отново да обича- сърце любящо пак да се нарича.
Сега за тебе то живее- в гърдите ми за теб лудее. В сърцето няма вече зима- сега във него, само теб те има. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------