а пък ти...

От сребърниците
на дъжда,
звънтящ по асфалта,
така побелява
на луната
сянката нощна
в очите ти...
Някъде спират
дъха си
тополите.
И вечерният вятър
заспива в косите.

А пък ти
до късно
ще разтваряш
болка
- в спрялото по устните ми
време.
И лъчът на сребърните капки
в нашите ръце
ще дреме...

А пък ти
ще претопиш
до бяло
всички цветове
от нощната ми стая.
После
ще сънува
моята надежда
стъпки и коси
от бяла нежност...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: парнар
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 83
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193220
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753