когато...

Когато...
когато каза, че ще ме напуснеш.
И равнината на деня
бавно се размиваше.
С мрака.
Когато...
Когато забрави
изгревите си.
В нощта ми .
Незапалени. Когато...
знам ли,
аз реша да те забравя...
И оживелите пътеки
от есенно пълнолуние
Изсипят листата си
в друга шепа...

Когато( зная го)
решиш да ме напуснеш,
ще заглъхнат очите ти.
Назад,
след рамото обърнати...
И в този поглед
(когато...
когато решиш да ме напуснеш...)
ще се оттича есенна вода
от тялото
на моите думи.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: парнар
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 92
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48926
   Съобщения: 208430
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960