|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
прохождане
Още малко...
Още крачка напред.
Хайде, можеш го!
Вече си казахме -
само крачка... Повярвай!
Само крачка
- до онзи връх, от който започва Нищото;
- до светлината на забравената в теб
пътека
от детството на една река;
- до цвета на узрялата есен на успеха
или
до топлината вечерна
на ръцете и...
Само крачка.
И ще стигнеш отново Кръга.
А кръгът е затворен.
И на зазоряване
ще притъмнява в теб
(още повече) твоето прохождане.
Ще ти завижда болния старик.
Неизлечимо трезвия
ще ти завижда.
А твоето мълчание е знак,
че в себе си
отново виждаш...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: парнар
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 87
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204716
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
