|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
АЗ
Роден и израснал напразно,
изгубил отдавна всичко свято,
заклевам се във своето мъчение,
че исках всичко да е по-красиво.
Погубен от писъка на чайките,
изплашен от морските вълни,
затворих се сам в стаята,
но нещо в мен се блъска и боли.
Как искам да съм между хората,
да слушам песни, да чета писма.
Да знам, че някой ме обича
и търси моята ръка.
Тогава може би ще бъда друг -
ще стана искрен и добър,
ще видя блясъка на слънцето
и няма да съм никога сам.
А страшно е,когато си самотен.
Загиваш бавно, свършваш сам,
затворен в своята черупка,
загубил всичко в този свят.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лицемерието в света.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Dancho
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 117
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193220
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
