|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
истината
Искам да бъда различна, не комерсиална, посредствена... да съм като цветята, които виреят само в планината сред слънце или мраз... да бъда онова, което искаш ти... онова, което имам нужда да съм аз..., но как да разбера каква съм, коя? Къде ли да потърся бряг... от мене всички искат да порасна, а скрито е в сърцето ми дете, наивно и свободно, но всеки ден, частица по частица го убива... да ще порасна... да като всички други, едва ли ще съм по-различна... и може би след време няма и да се замислям каква била съм някога отдавна, ще стана забързана и мрачна госпожа, забравила за слънцето, което носи, за полските цветя... дилемите навярно ще угаснат... коя, каква, кому е нужно пак да питам. Вечерята ще готвя тихо, ще шия копчета и ще пера, ще бъда майка и съпруга, ще стана истинска жена... необратимо е как с времето човешкото у хората изчезва и всичко е по навик, някак механично... не искам и аз да се обезлича...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kecka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 112
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43697
Съобщения: 185976
Лексикони: 1895
Коментари: 61855
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
