Страх

От храстите наднича страх,

намръщено се вглежда в мен.

Приисква ми се да летя,

а той преследва ме студен...

Аз знам добре, че този страх

единствено ще се изплаши,

ако нахлупила си бях

невидимото, детското калпаче...

И тръпнеща го търся аз,

приканвам приказни герои,

те думи с обич ми шептят -

спокойствието заговорва...

Защо е този смешен страх?

Животът ни е крехка тухла

и даже няма време прах

по нея да се понатрупа...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf