Защото съм Мария

Прегърбена, под тежестта на кръста,
отнесен до Голгота,
от някой друг,
(но не от мен... Оставих се тъгата
да ми разказва, колко съм излишна)
в следите прашни,
гадая,
дали са моите стъпки,
стъпки ли оставих
или бриз на вятър
е драскал с пръсти...
Невидима ръка намята ризите
извезани с дъха ми във съзвездия,
където звездобройци са се питали
и опивали от виното на времето...
Сред дюните и степите докосвам вятъра...
Задъхвам се сред цялата пустиня,
която съградих с ръцете си...
В тази нощ, откъсната от вечност
поела съм към своята пътека,
(поне си мисля, че е моя!),
а тишината вътре в мен,
в храм превръща нощите,
попиващи безсънните ми погледи,
в прозореца подпрени, като тояжка.
Червена се усещам, цялата.
Гореща от желание.
Червена ще е утринта,
когато ще усетя с устни
на твоето утро
набъбналата планина
розова
от свежест.
Тогава ще съм свята.
Пречистена и чиста.
И знам, че Кръста,
ще ми прости и благославя.
Защото съм Мария.
Краката ти,
с миро ще ги измия.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 161
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48922
   Съобщения: 208367
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960