Няколко мига наслада...

Човек се ражда и умира,
това не може да избира,
но в живота всичко нарежда се така,
че всичко се обръща в избор или игра.

Зов към желанията съкровенни,
изпращаме дълго време,
а после се питаме,
за какво всъщност сме родени?
Нима е игра нашата съдба,
а мечтите са целта?
За моментите наслада,
цял живот да оцеляваме,
а накрая от живота си да се отказваме?
Правилно ли е това?
Мечтите зад гърба ни
трупат се подред,
погледите разочаровани привиждат ни се навред.

Борбата за какво е?
За какво се борим, ако материалното се губи,
а душата остава в неведение,
за нашето пораженческо в борбата поведение.
Виждаме за сетен път избори излишни,
те на са ни нужни,
те са просто нишки
към пътища изгубени,
към които връщаме се в сънищата недовършени.

Разплакани очи, усмивки весели или молби
преследват нашите мечти,
а ние след тях боим се да вървим,
въпреки че с мъка уж към тях се все стремим.
Но утре там, а вчера тук,
живота вече чака някои друг
и за няколко мига наслада,
сме готови да издържим всичко което ни се полага,
и добро, и зло,
и страх, и омраза,
усмивки и любов,
погледи със обич и тъга,
защото в живота е така
и накрая всеки намира своята правда,
защото в живота е така,
живеем за няколко мига наслада.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf