До зимата

До зимата...
Но...само толкова ще чакам.
Да се изнижат
пролет
лято
есен.
Недей хитрува
и недей протака.
Поне веднъж опитай да си честен.

Ще чакам тази пролет. Закъсняла
да цъфне обич, като плодно клонче.
Ще чакам, даже да остане ялова
надеждата ... сапунено балонче.

Ще чакам лятото. Ще чакам слънце
да народи зърното любовта ни,
та хлябът й от мъничкото зрънце
до края на живота да ни храни.

Ще чакам есента. От чисто злато.
Елей от обич... грозде кехлибарено.
Ще чакам любовта ти докогато
сланата първа, чувстовото попари.

Но дойде ли онази зима бяла
и преспите й вече ме затрупат,
а твоята любов е закъсняла,
от студ дърво и камък да се пука,

сърцето ми - домът на любовта,
без обич...неподклаждано огнище,
не може да те стопли с пепелта
от сивото студено пепелище.

И...
пролет
лято
есен.
Нито ден!
Домът стъкни, доде е още време.
А щом твърдиш, че икаш само мен
ще ти повярвам, ако зимата си с мене.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-10
прочитания: 189
точки: 56 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 41 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7595
   Автори: 2053
   Произведения: 46620
   Съобщения: 231917
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70004
   SMS-и: 803
   Снимки: 4750