КОГАТО ТЕ РАНЯВАМ

Ужасно е, когато те ранявам,

тогава себе си накъсвам, разпилявам,

на мислите последните стремежи,

стопявам аз ванилови копнежи...

Това ли е, поредната ми рана

и знака за измислена измама,

която аз сама създадох,

родих я и безбожно я предадох...

Ужасно е, когато теб те няма,

това ли е поредната закана,

на живота ми прилепно объркан,

стои захвърлен, някъде прокъсан...

Това ли е?... И времето го няма.

Изхвърлена... Изгубена пълзя

и себе си аз искам да накажа,

а теб, не бих могла да залича...

Ужасно е, когато те ранявам,

сега на себе си глава полагам,

от себе си съм всъщност наранена

и себе си напускам - теб ще взема.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf