Образът на Цялото

О, дете на Вечността,

колко си невинно,

времето стискаш в юмручета,

а пространството е вплетено

между твоите мънички крачки,

ореолът ти е слънчевия диск,

а в сърцето ти живее Богът,

главата ти посочва где е раят,

северът на едната ти ръка лежи,

а на другата е югът.

От устата ти излизат всички светове,

на челото ти Луната свети,

а в косите ти блестят звезди,

очичките ти гледат все навътре,

подобно на пророк всезнаещ,

ушите ти дочуват всички звуци,

които във Вселените трептят,

свириш на малка бамбукова флейта мелодии,

запомнени от древността,

понякога тъжни,друг път възторжени.

Прозираш в бъдното и знаеш,

че ще има утро пак и пак,

във безкрая на времето

чудеса са твоите дела,

дори и мъдрите объркани са

от твоте вечни забавления,

всички девойки са влюбени в теб

и въздишат момински гърди

при всяко твое движение,

само ти познаваш тайната на Живота.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf