.......

.......

Минавайки през сложноста на живота, усещаш вътре в себе си как се надигат сили. Едни ги наричат негативизъм, други зли сили. Аз не ги наричам нито зли сили нито негативизъм, усещам ги като необходимост, която ме кара да разбера на какво ниво сам мисловно, какво мога да изпитам и какво би ми донесло това. Не знам хората или аз съм объркан, но когато знаеш че срещу теб стои планина ти я приемаш като такава. Напоследък се случват неща които ме карат да се връщам назад във времето да търся - Нещото което може би сам пропуснал или сам затрил ей така с лека рака. Всяка сутрин ставайки рано слушам птиците как пеят и си задавам въпроси които ако ги споделя ще ме сметнат за откачалка. Нима те нямат трудности - напротив много по-големи от нас, но продължават да пеят да показват как трябва да мислим. Да Те с мъничките си телца които нямат съзнание като нас не мислят, но знаят че това трябав да е така и го правят, а ние избягваме по всевъзможни неща тези мъничките нещица, а защо го правим, защото така ни изнася. Казват че постъпваме животински. Не! Не ние постъпваме съвсем по друг начин който е необясним -з наейки много неща се правим че тези неща не са в нашта компетентност, това не е така или аз не разбирам подобни такива, възможно ли е да сме изгубили ориентацията си изглежда Да и я губим със всеки изминал ден вместо да се стремим да я усъвършенстваме. Е сега гледайки те ме караш да търся да искам и да казвам ей Човече - подай рака и ако не ти отвърнат със същото пак опитай. Дали ще давам позитивност зависи само от мен и сега поглеждайките ще кажа Да ще ти подам рака ако искаш подай и ти, дори и да не желаеш пак ще ти я подам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf