Розата...прощава

Прегърнах розата и тръгнах през градчето.
В очите ми искриците... се насълзиха.
И помнеха как сплитат пръстите ръцете ни.
Топях се в погледа. Очите ти простиха.

Пред нас гореше роза, дивна, пурпурна.
Вълшебно в изгрева за нашите души,
възраждаше се обич, като слънце в утрин.
И с мъдрост - "Който не обича, не греши!"

Сърцето ми се върна в твоето сърце.
Вървяхме редом, а посоката не знаехме.
Но щом преплетохме с теб двете си ръце,
така вървяли бихме до света на края.

Завърнах се към теб с вина огромна, каменна.
А нея само обич може да разбива.
Във твоята ръка трептеше прошка алена.
... Розата прощава... И ме преоткрива...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-09
прочитания: 133
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204724
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700