Като разплакан залез

„Като разплакан залез. В очите ми се стичаш.”

Камелия Ангелова

Заваляха очите ми. Тъжно и глухо.

Аз се счупих на две пред вратата ти.

Не остана ми нищо, което да купя,

че да мога това да протакам

и още малко да бъдеш заровен във мен,

още малко светът да е двоен...

Престраши се да бъдеш веднъж наранен.

Престраши се да бъдеш повторен,

превърнат в картина от делнични грижи,

малко странно безлично издялкан...

Аз в замяна ще дам ти... каквото ме движи!

Аз ще дам ти каквото го нямам...

Само ти остани пред вратата си.

И хвани ме, когато се счупя.

Аз съм малка, разплакана истина.

Която няма с какво да се купи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf