Липсваш ми

Ноща на нашите оплетени погледи.
Един мрак който ни плени двамата.
На пода, чашата счупена на две.
От нея отровното вино ме разболя.

Виждам всяка утрин тъга в очите ти.
В началото на кратка пауза назад.
Толкова неща исках да променя.
Ала ти само спомените ми остави.

Колко ми липсва твоята усмивка.
Да ме стоплиш с мечешка прегръдка.
Докоснеш да тръпна пак като влюбен.
Липсва ми твоя,тъй нежен поглед.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf