Ето ме пак сам,
с разбито сърце.
И връщам се там,
където докосваше ме с ръце.

Защо болката не отминава?
Защо не мога да заспя?
Моята глава корава
за теб да мисли не спря.

Дано дойде ден, когато
ти търсиш ме в мъглата.
Дали ще ме намериш ти?
На тоз въпрос отговори.

Дано дойде ден, когато
до болка ще ме желаеш ти.
А аз ще бъда там,
където никога няма да си.

Дано дойде ден, когато
искаш да ме целунеш ти.
Аз ще съм с отворени обятия...
ще го направиш ли?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: deathrow
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-13
прочитания: 112
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329