Недей да плачеш, мамо...

Във слънчевото ехо детски смях

е скрита тайната на твоето безсмъртие.

Защото ти си винаги началото.

Началото на всички земни пътища.

А зад гърба ти се спотайва времето,

в което бе обект на възхищение...

Край тебе въздухът сега е напоен

с готови отговори и с търпение.

Ръцете ти са люлката, в която

мечтите ни се раждат и узряват.

В сърцето майчино е вечно лято,

защото то безотказно прощава.

Минута по минута, час по час

от себе си откъсваш и раздаваш.

Не искаш нищо. Само онзи глас,

от който някак по-спокойна ставаш.

- Добре съм мамо... Мамо, не плачи!

Животът ми е низ от обещания...

Недоизпълнени. Към две очакващи очи...

- Добре съм, чуваш ли? Недей да плачеш, мамо!

08.03.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf