Илюзия

Сега във мрак потъва сцената.

Във мрак са всички силуети.

Аз в ролята съм на пленената

за грехове от вековете.

Усещам жаждата, насладата

в лицата взиращи се в сцената,

където аз вървя към кладата -

аз - грешната, неопростената...

И чувам възгласи възторжени -

тъй пламенно зоват палача!

Аз примирена, гледам факлата,

която приближава в здрача.

Погалва огънят нозете ми,

сияят злобните лица,

щастливи, пъклено омаяни

от танца страстен на смъртта.

Това е краят. Спускат се завесите

пред всички във уреченият час.

Доволни пак отиваха си хората...

..А зад завесата умирах аз...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf