НЯКЪДЕ В НЕДРАТА НА АЗА МИ

Крайни мрачни усои

подсъзнанието ми превземат

и откъде ли сили намират,

да ме сломят и тревожат.

Как намират пътека,

в дебрите на душата да влязат,

искат там да живеят

и никога да не излязат.

Крайности на съзнанието,

разума отново го няма,

чака на мислите раната

и в нея се то настанява.

Крайни идейни прелюдии,

очаква се нещо човешко,

крайното е обрулено,

от носталгичните грешки.

Крайното е обреченост,

заковало на мислите дните,

то е кристалната вреченост,

то е непосилност в мечтите.

Крайни мрачни усои,

подсъзнанието ми отблъскват,

оплитат се в мисловни модели

и от страх главоломно препускат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf