Изрязах от очите си картините със сивите нюанси на раздялата. Останаха ми само драскотините от сляпата любов-неоцелялата. Онази, без която съм измислена. Научих и езика на търпението... защото не успях да съм едиснтвена, забравих на утехата значението. Погребах обичта във самотата си и дълго се лекувах със мълчание. Изтривах от сърцето отпечатъци, залепнали след твойто оправдание. А прагът на вратата ми се рони. По стъпките ти ходих до премала и нищо, че леглото ми те помни. След сляпата любов съм още цяла. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------