Мамо, не мога да заспя

Мамо, пак не мога да заспя,
ноща смени името ми с Тишина
и през сълзи се взирам и търся
твоя глас в тази чужда земя.

Завих се с топли спомени,
но някак времето ме разболя,
усмивките застиват изкривени
и нямам сили да се върна у дома.

Далечината ми едва тупти -
страх, че ме няма в твоята душа
и снимката ти укорно шепти,
че съм птица без песен и без крила.

Но вярвай, ако само ме повикаш,
дъхът ти ще постели приспивна синева,
прегръдката ти бавно ще ме изгори
и ще полети 'обичам те' от пепелта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf