Смъртта на Ангела

В постеля от отровени цветя

намерих бледото ти тяло

и твоята неземна красота

плени сърцето ми изцяло.

Косите ти се сливаха с тъмата,

а устните ти сякаш бяха живи -

по-кървави от раната в гърдите,

потрепваха те плахо, колебливо...

Под черните ти мигли се таяха

следи от сълзи с мириса на грях...

Изтръпнах... Ти очи отвори бавно...

О, Боже, колко болка там видях!...

В очите ти - дълбоки, скръбни -

умираше безсилна светлината.

В тях губеше се  кървавопламтяща,

а днес студена като лед, зората.

Горещата ти кръв пълзеше топла

по мраморни изтиващи гърди

и сякаш тя на жертвеник оставяше

греховноизкупителни следи.

О, колко бе красив! Ти сякаш спеше!

С целувка нежна те отне Смъртта...

Аз паднах до лицето ти сломена;

целунах бездиханната уста...

Прегърнах те, но ти бе тъй далече...

Аз плачех във уханните коси,

косите на един невинен Ангел,

погубен от любовните стрели!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf