Тя е...

Душата ми е пленница.
Сади унили рози
в лехите на копнежа.
Сънува залези
и плаче всяка нощ,
а после става
нетърпимо нежна.
Ефирната й дреха от сатен
се свлича
по изстиващото тяло.
Настръхвам цялата
и искам с остър нож
да си прережа вените
и да напиша с кръв:
"РАЗДЯЛА".

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-03-07
прочитания: 156
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48849
   Съобщения: 214096
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73638
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945