Болест

Боледуваме отдавна от двуличие -
не знаем ни кои сме,
ни кога да спрем.

С мозъци промити от безличие -
мислим си,
че няма да умрем.

В егоизма си затънали до гуши -
се натискаме на долу,
ден след ден.

Оперирали сме се от чувства -
бродим като призраци
безпаметно.

ДНК-то, кой ни е повредил -
и се наслаждава
отстрани?

Маски на лицата ни поставил -
със усмивки
до уши...

Но лечението все се бави -
диагнозата
неясна е...

Тъй на някой му се нрави -
раздвоението ни,
за да не спре.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: музика
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-07
прочитания: 117
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45332
   Съобщения: 239705
   Лексикони: 2031
   Коментари: 67364
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653