|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Пиша в пепелта на изгорялото
И не вагоните горят...
Гори душата
на изтерзаната ни
майчица страна.
Наказани ли, майко,
са децата?
Да плащат...
Но какво ...
И докога?
Сред пътни катастрофи
и пожари,
сред улична,
безсмислена стрелба
умира бъдещето,
времето е стара,
съсухрена загадка.
Пустота...
По коридорите и
лутаме се бледи
и молим се, но кой да чуе...
Кой?
Ни Бог, ни Дявол.
Пирова победа
е делникът ни.
Счупен.
Стига.
Стой!
Не искам
хрониките да са
вечно черни.
Не искам да се давим във сълзи.
И вместо смях и слънце
нечий мерник
да спира дъх,
Родино.
Как боли!
Историята ти е
пълна древна чаша
и гордо беше твоето чело.
Не си на диви племена,
а само наша.
Нима ще се дадем?
Кажи - защо.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-03-06
прочитания: 112
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43697
Съобщения: 185976
Лексикони: 1895
Коментари: 61855
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
