НАДЯВАМ СЕ...

Защо ли вечно отново се срещаме

с онова, от що вече очи сме отбили?

Защо ли не може да не се сещаме

за онова,

от що веднъж сме се отвратили?

Защо в сърцето си

все носим тръпка голяма?

Защо ли тревожим детето си,

то не иска любовта ни няма.

Защо ли все пред "Защо?" се изправям?...

Може би защото,

дори пораснала

все "За добро!" се надявам?

Надявам се

да няма повече човешки неволи...

Ще се сбъдне ли мечтата ми?!

За добро ще да е! Нали?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf