Рицар

От ляво и от дясно пропаст,
по билото насрещен вятър.
Дъжда в нозете е приготвил
хлъзгавина невероятна.

А тънка нишка съпровожда
до края на страха пет крачки...
Дете по стръмното прохожда
и се правръща във юначе.

В безкрайна пропаст дълго вглежда
с очи от мрака късогледи,
прегръща го ефирна прежда
от загуби и от победи.

И тук на края на скалата,
дочува вой и вижда сянка,
приятелят му единака -
в душата сепва се от дрямка.

И съмва, толкова е рано!
Със сила нова се изправя
сподавената мъжка зрялост
до хоризонта да доплава.

От изгрев длани осветени

във просека на светлината
топят в очите насълзени
и самотата и злината
на този свят червиво грешен.

И полъх с чест и свобода
разкъсва отеснели дрехи.
Проблясват лъскави доспехи
по най-широката душа!

На Моят рицар!

Толкова ми липсваш,че хич не мога без теб!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf