МЪДРОСТТА Е... ПРОСТО НЕЩО

Един човек вървял в полята,

вървял напред незнайно на къде

и не веднъж пресичайки гората,

се връщал пак на същото поле...

Привечер пътечка малка зърнал,

по нея той с надеждата поел,

напред вървял - поляната загърбил,

вярната посока взел...

И ето, селянин той срещнал в планината,

овците кротко си пасял,

излязал от пътеката в гората

и пред човека уморено спрял...

- Кажи човече, знаеш ли кога,

вървейки по пътеката ще стигна,

ще стигна ли по нея до града,

на съмване, кога нощта се вдигне?

Човекът нищичко не рекал,

посочил да върви напред с ръка,

а другият разбрал, не чакал,

поел по пътя към града...

Зад себе си дочул той глас:

- Ще стигнеш утре по обяд!

Човекът върнал се тогаз

и попитал своя непознат:

- Защо когато те попитах,

не ми го каза, а... чак сега?!

цял ден в горите тук се скитах,

а ти ми го извика зад гърба?...

А селянина рече му тогава:

- Така е момко, казах ти  и... виж!

За да зная колко ти остава,

трябваше да видя, как вървиш....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf